Не случайно в един от коментарите си споделих какъв следва да бъде протеста, т.е. ОРГАНИЗИРАН, ДЕМОКРАТИЧЕН, МИРЕН и КОНТРОЛИРАН (като последното е разяснено).
В коментар на предходния постинг анонимен 24 е посочил “главните виновници”, така необходими за да има широк обществен отзвук и значимост на протестни действия и следователно възможност за успеваемост – натискът трябва да бъде повсеместен, или цитирам:
“1. Студентска стачка
2. Национална стачка - ключови са транспортните работници
3. Участието на медиите в протеста.”
Аз бих поставила на 1-во място синдикатите, а след тях студентите. Но и 2-те групи не са изразили дори нагласа за протест. Разговарях със студенти - да, недоволни са, споделят, че не им харесва сегашното управление, но...
Малко мои размишления върху “но”-то...
1) Българските студенти на ‘90-те (като се започне с ранните митинги и тези от зимата на ’96-‘97г.) помнеха живота в условията на комунизъм и бяха непримирими в желанието си да НЕ допуснат завръщането на “онзи” режим. Те имаха своя устрем, енергия и виждаха проспериращо бъдеще.
Българските студенти в началото на нашето хилядолетие само са слушали за “живота тогава” и това, което достига до тях е много противоречиво като информация.Знаят за хляба, струващ 0,40 лв, а за липсата на елементарни стоки гледат с подозрение, защото е хубаво храната да е евтина, но не могат да си представят, че ще им се прияде например банан и не могат да си го купят, защото е вносна и луксозна стока и се продава за Нова година (Коледа не съществуваше, така както нямаше и Господ). Всички лакомства ги носеше Дядо Мраз, след като беше зъзнал на километрична опашка. Да не говорим за техника, коли, жилища и т.н.
Или с две думи – настоящите студенти нямат мотивацията на студентите, които митингуваха и допринесоха... не, не за състоянието на демокрация, защото моето разбиране е, че демокрация в България НЯМА. Имаше наченки на такава, но за кратко и епизодично. И както се изрази един блогър по повод годишнината от 10 ноември:
“Да ви е честита 19-годишнината от ПЕРЕСТРОЙКАТА!”
2) Синдикатите. Посредникът между работници и работодатели. Организаторът на стачни прояви.
Възможно ли е да има стачка, без участиято на синдикатите? Да, би могло, ако се появи силен неформален лидер.
Какво наблюдавахме последната година?
Вълната от недоволство беше подета от преподавателите миналата година. Дълги безрезултатни преговори.
Когато започна стачката на работниците в софийския “Градски транспрт”, напрежението дойде в повече. Усетиха се управляващите, че се надига голяма вълна, която започна да увлича отделни браншове и бързо “в брой” потушиха недоволството.
Тогава обаче МС имаше от къде да вземе пари, за да затвори устите (демек да нахрани) недоволните – орязаха бюджета на МО за следващата (2008) година.
Протестите на земеделските производители – измиха си ръцете с ЕС.
Ако има нови протести на работници от най-засегнатите в момента отрасли, които предстоят да бъдат съкратени – тежки производства, БДЖ, строителство – виновникът е Световната икономическа криза.
За всичко е помислено. За всеки въпрос има готов отговор, още преди въпросът да бъде зададен.
3) Медиите.
Да си отговорим на следните въпроси:
Отразяват ли медиите обективно събитията в България?
Колко и кои медии са независими /политически и икономически/?
До колко интернет играе ролята на алтернативни медии?
Ако на този последен въпрос отговорите утвърдително, то следва ли, че говоренето в интернет/блогуването или блогърството е част от формата на протест?
Защото един от главните упреци към блогърите е, че те само говорят, плямпат и т.н. и нищо не правят. Но именно тези, които упрекват, не осъзнават, че говоренето е форма на акт /действие/, и докато те само си мрънкат, има хора, които превръщат своето недоволство в нещо конструктивно, пък било то и само поредното писание.
За мен недоволството не е водещо, а желанието към положителна промяна; съзиданието е надделяло над разрушителния порив.
Своята гражданска активност изразявам с членството и работата в политическа партия и членството в дискусионен клуб.
Снощи в дискусионния клуб един от членовете предложи идея за форма на протест, която не се прие и не считам, че е подходящо да я споделям.
Идеята, която предлага copyfighter ми допада повече, но преди време имаше подобни анонси с недостатъчен ефект.
Дори и да го сложим на билборда пред МС, на мястото на атрактивното фенско “Сергей, обади ми се!”, слогънът “220 млн. причини...” звучи повече като реклама, отколкото като акт на недоволство.
И въпреки това аз ще го сложа като мото в началото на блога си. Поне това мога да направя.
В заключение ще споделя, че не очаквах толкова силна реакция на статията, която написах. Все още пощата ми е затрупана с писма.
Благодаря на всеки един от Вас, който беше провокиран да мисли, действа, споделя.
Благодаря, че Ви има, БУДНИ ХОРА!
След множеството коментари, писма, обсъждания в тесен кръг и други събития, революционно ми вдъхновение се трансформира в по-трезвото виждане и с тъжна усмивка си припомням думите на поета-революционер "поспри сърце".
Не случайно в един от коментарите си споделих какъв следва да бъде протеста, т.е. ОРГАНИЗИРАН, ДЕМОКРАТИЧЕН, МИРЕН и КОНТРОЛИРАН (като последното е разяснено).
В коментар на предходния постинг анонимен 24 е посочил “главните виновници”, така необходими за да има широк обществен отзвук и значимост на протестни действия и следователно възможност за успеваемост – натискът трябва да бъде повсеместен, или цитирам:
“1. Студентска стачка
2. Национална стачка - ключови са транспортните работници
3. Участието на медиите в протеста.”
Аз бих поставила на 1-во място синдикатите, а след тях студентите. Но и 2-те групи не са изразили дори нагласа за протест. Разговарях със студенти - да, недоволни са, споделят, че не им харесва сегашното управление, но...
Малко мои размишления върху “но”-то...
1) Българските студенти на ‘90-те (като се започне с ранните митинги и тези от зимата на ’96-‘97г.) помнеха живота в условията на комунизъм и бяха непримирими в желанието си да НЕ допуснат завръщането на “онзи” режим. Те имаха своя устрем, енергия и виждаха проспериращо бъдеще.
Българските студенти в началото на нашето хилядолетие само са слушали за “живота тогава” и това, което достига до тях е много противоречиво като информация.Знаят за хляба, струващ 0,40 лв, а за липсата на елементарни стоки гледат с подозрение, защото е хубаво храната да е евтина, но не могат да си представят, че ще им се прияде например банан и не могат да си го купят, защото е вносна и луксозна стока и се продава за Нова година (Коледа не съществуваше, така както нямаше и Господ). Всички лакомства ги носеше Дядо Мраз, след като беше зъзнал на километрична опашка. Да не говорим за техника, коли, жилища и т.н.
Или с две думи – настоящите студенти нямат мотивацията на студентите, които митингуваха и допринесоха... не, не за състоянието на демокрация, защото моето разбиране е, че демокрация в България НЯМА. Имаше наченки на такава, но за кратко и епизодично. И както се изрази един блогър по повод годишнината от 10 ноември:
“Да ви е честита 19-годишнината от ПЕРЕСТРОЙКАТА!”
2) Синдикатите. Посредникът между работници и работодатели. Организаторът на стачни прояви.
Възможно ли е да има стачка, без участиято на синдикатите? Да, би могло, ако се появи силен неформален лидер.
Какво наблюдавахме последната година?
Вълната от недоволство беше подета от преподавателите миналата година. Дълги безрезултатни преговори.
Когато започна стачката на работниците в софийския “Градски транспрт”, напрежението дойде в повече. Усетиха се управляващите, че се надига голяма вълна, която започна да увлича отделни браншове и бързо “в брой” потушиха недоволството.
Тогава обаче МС имаше от къде да вземе пари, за да затвори устите (демек да нахрани) недоволните – орязаха бюджета на МО за следващата (2008) година.
Протестите на земеделските производители – измиха си ръцете с ЕС.
Ако има нови протести на работници от най-засегнатите в момента отрасли, които предстоят да бъдат съкратени – тежки производства, БДЖ, строителство – виновникът е Световната икономическа криза.
За всичко е помислено. За всеки въпрос има готов отговор, още преди въпросът да бъде зададен.
3) Медиите.
Да си отговорим на следните въпроси:
Отразяват ли медиите обективно събитията в България?
Колко и кои медии са независими /политически и икономически/?
До колко интернет играе ролята на алтернативни медии?
Ако на този последен въпрос отговорите утвърдително, то следва ли, че говоренето в интернет/блогуването или блогърството е част от формата на протест?
Защото един от главните упреци към блогърите е, че те само говорят, плямпат и т.н. и нищо не правят. Но именно тези, които упрекват, не осъзнават, че говоренето е форма на акт /действие/, и докато те само си мрънкат, има хора, които превръщат своето недоволство в нещо конструктивно, пък било то и само поредното писание.
За мен недоволството не е водещо, а желанието към положителна промяна; съзиданието е надделяло над разрушителния порив.
Своята гражданска активност изразявам с членството и работата в политическа партия и членството в дискусионен клуб.
Снощи в дискусионния клуб един от членовете предложи идея за форма на протест, която не се прие и не считам, че е подходящо да я споделям.
Идеята, която предлага copyfighter ми допада повече, но преди време имаше подобни анонси с недостатъчен ефект.
Дори и да го сложим на билборда пред МС, на мястото на атрактивното фенско “Сергей, обади ми се!”, слогънът “220 млн. причини...” звучи повече като реклама, отколкото като акт на недоволство.
И въпреки това аз ще го сложа като мото в началото на блога си. Поне това мога да направя.
В заключение ще споделя, че не очаквах толкова силна реакция на статията, която написах. Все още пощата ми е затрупана с писма.
Благодаря на всеки един от Вас, който беше провокиран да мисли, действа, споделя.
Благодаря, че Ви има, БУДНИ ХОРА!
