Боклук ли са хората с увреждания?

От дълго време се каня да снимам и покажа ето тази софийска действителност:

Снимките са направени на 02.12.2008 г. между 12:10 и 12:15 часа на две близки една до друга улици в централната част на гр. София, само на няколко метра от Дирекция “Транспорт” на Столична община и попадат в обособената “Синя зона”. Местата са т.нар. преференциални места за паркиране на лица с увреждания. Броят на тези места статистически расте с всяка прибавена към "Синя зона" уличка, но от личен опит мога да Ви уверя, че голяма част от тях са неизползваеми най-често поради документираните причини, поради струпани счупени клони или строителни материали от съседен строеж.

Обикновено подминавам тези барикадирани места, където би трябвало да имам възможността да паркирам (аз самата съм лице, имаща това право) и търся друго място – платено в “синя зона” или в нарушение (признавам си) с риск да ме вдигнат (което се е случвало неведнъж, макар автомобилът да е маркиран по съответния начин).

До днес.

Днес се заинатих и тъй като не бях сама, а с моя приятелка, паркирах чинно отстрани и двете с нея – крехки създания, избутахме тежките кофи, които са заснети на по-горната снимка под очудените погледи на минувачите.

А ако бях сама? А ако с бях с патерици? А ако бях в инвалидна количка?

Дами и господа от Столична община,

имащи отношение към въпросите и проблемите с паркирането в гр. София,

свършете си работата, ОСИГУРЕТЕ ДОСТЪП НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ ДО ОБОСОБЕНИТЕ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО ПАРКИРАНЕ МЕСТА и не карайте хората да се чувстват като настанения пред Вашия бездушен поглед боклук!

P.S. По стечение на обстоятелствата написах този материал в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, за когото ми напомни г-жа социалния министър с нейното трогателно поздравление по Националната телевизия.

Уверявам Ви, съвпадението е абсолютно случайно, просто днес (02.12) ми писна да подминавам проблема, с който се сблъсквам почти всеки ден.

От дълго време се каня да снимам и покажа ето тази софийска действителност:

Снимките са направени на 02.12.2008 г. между 12:10 и 12:15 часа на две близки една до друга улици в централната част на гр. София, само на няколко метра от Дирекция “Транспорт” на Столична община и попадат в обособената “Синя зона”. Местата са т.нар. преференциални места за паркиране на лица с увреждания. Броят на тези места статистически расте с всяка прибавена към "Синя зона" уличка, но от личен опит мога да Ви уверя, че голяма част от тях са неизползваеми най-често поради документираните причини, поради струпани счупени клони или строителни материали от съседен строеж.

Обикновено подминавам тези барикадирани места, където би трябвало да имам възможността да паркирам (аз самата съм лице, имаща това право) и търся друго място – платено в “синя зона” или в нарушение (признавам си) с риск да ме вдигнат (което се е случвало неведнъж, макар автомобилът да е маркиран по съответния начин).

До днес.

Днес се заинатих и тъй като не бях сама, а с моя приятелка, паркирах чинно отстрани и двете с нея – крехки създания, избутахме тежките кофи, които са заснети на по-горната снимка под очудените погледи на минувачите.

А ако бях сама? А ако с бях с патерици? А ако бях в инвалидна количка?

Дами и господа от Столична община,

имащи отношение към въпросите и проблемите с паркирането в гр. София,

свършете си работата, ОСИГУРЕТЕ ДОСТЪП НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ ДО ОБОСОБЕНИТЕ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО ПАРКИРАНЕ МЕСТА и не карайте хората да се чувстват като настанения пред Вашия бездушен поглед боклук!

P.S. По стечение на обстоятелствата написах този материал в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, за когото ми напомни г-жа социалния министър с нейното трогателно поздравление по Националната телевизия.

Уверявам Ви, съвпадението е абсолютно случайно, просто днес (02.12) ми писна да подминавам проблема, с който се сблъсквам почти всеки ден.

P.S.: Два дена след революционното (ми) настроение

След множеството коментари, писма, обсъждания в тесен кръг и други събития, революционно ми вдъхновение се трансформира в по-трезвото виждане и с тъжна усмивка си припомням думите на поета-революционер "поспри сърце".
Не случайно в един от коментарите си споделих какъв следва да бъде протеста, т.е. ОРГАНИЗИРАН, ДЕМОКРАТИЧЕН, МИРЕН и КОНТРОЛИРАН (като последното е разяснено).
В коментар на предходния постинг анонимен 24 е посочил “главните виновници”, така необходими за да има широк обществен отзвук и значимост на протестни действия и следователно възможност за успеваемост – натискът трябва да бъде повсеместен, или цитирам:
“1. Студентска стачка
2. Национална стачка - ключови са транспортните работници
3. Участието на медиите в протеста.”

Аз бих поставила на 1-во място синдикатите, а след тях студентите. Но и 2-те групи не са изразили дори нагласа за протест. Разговарях със студенти - да, недоволни са, споделят, че не им харесва сегашното управление, но...
Малко мои размишления върху “но”-то...

1) Българските студенти на ‘90-те (като се започне с ранните митинги и тези от зимата на ’96-‘97г.) помнеха живота в условията на комунизъм и бяха непримирими в желанието си да НЕ допуснат завръщането на “онзи” режим. Те имаха своя устрем, енергия и виждаха проспериращо бъдеще.
Българските студенти в началото на нашето хилядолетие само са слушали за “живота тогава” и това, което достига до тях е много противоречиво като информация.Знаят за хляба, струващ 0,40 лв, а за липсата на елементарни стоки гледат с подозрение, защото е хубаво храната да е евтина, но не могат да си представят, че ще им се прияде например банан и не могат да си го купят, защото е вносна и луксозна стока и се продава за Нова година (Коледа не съществуваше, така както нямаше и Господ). Всички лакомства ги носеше Дядо Мраз, след като беше зъзнал на километрична опашка. Да не говорим за техника, коли, жилища и т.н.
Или с две думи – настоящите студенти нямат мотивацията на студентите, които митингуваха и допринесоха... не, не за състоянието на демокрация, защото моето разбиране е, че демокрация в България НЯМА. Имаше наченки на такава, но за кратко и епизодично. И както се изрази един блогър по повод годишнината от 10 ноември:
“Да ви е честита 19-годишнината от ПЕРЕСТРОЙКАТА!”

2) Синдикатите. Посредникът между работници и работодатели. Организаторът на стачни прояви.
Възможно ли е да има стачка, без участиято на синдикатите? Да, би могло, ако се появи силен неформален лидер.
Какво наблюдавахме последната година?
Вълната от недоволство беше подета от преподавателите миналата година. Дълги безрезултатни преговори.
Когато започна стачката на работниците в софийския “Градски транспрт”, напрежението дойде в повече. Усетиха се управляващите, че се надига голяма вълна, която започна да увлича отделни браншове и бързо “в брой” потушиха недоволството.
Тогава обаче МС имаше от къде да вземе пари, за да затвори устите (демек да нахрани) недоволните – орязаха бюджета на МО за следващата (2008) година.
Протестите на земеделските производители – измиха си ръцете с ЕС.
Ако има нови протести на работници от най-засегнатите в момента отрасли, които предстоят да бъдат съкратени – тежки производства, БДЖ, строителство – виновникът е Световната икономическа криза.
За всичко е помислено. За всеки въпрос има готов отговор, още преди въпросът да бъде зададен.

3) Медиите.
Да си отговорим на следните въпроси:
Отразяват ли медиите обективно събитията в България?
Колко и кои медии са независими /политически и икономически/?
До колко интернет играе ролята на алтернативни медии?
Ако на този последен въпрос отговорите утвърдително, то следва ли, че говоренето в интернет/блогуването или блогърството е част от формата на протест?

Защото един от главните упреци към блогърите е, че те само говорят, плямпат и т.н. и нищо не правят. Но именно тези, които упрекват, не осъзнават, че говоренето е форма на акт /действие/, и докато те само си мрънкат, има хора, които превръщат своето недоволство в нещо конструктивно, пък било то и само поредното писание.

За мен недоволството не е водещо, а желанието към положителна промяна; съзиданието е надделяло над разрушителния порив.
Своята гражданска активност изразявам с членството и работата в политическа партия и членството в дискусионен клуб.

Снощи в дискусионния клуб един от членовете предложи идея за форма на протест, която не се прие и не считам, че е подходящо да я споделям.

Идеята, която предлага copyfighter ми допада повече, но преди време имаше подобни анонси с недостатъчен ефект.
Дори и да го сложим на билборда пред МС, на мястото на атрактивното фенско “Сергей, обади ми се!”, слогънът “220 млн. причини...” звучи повече като реклама, отколкото като акт на недоволство.
И въпреки това аз ще го сложа като мото в началото на блога си. Поне това мога да направя.

В заключение ще споделя, че не очаквах толкова силна реакция на статията, която написах. Все още пощата ми е затрупана с писма.

Благодаря на всеки един от Вас, който беше провокиран да мисли, действа, споделя.
Благодаря, че Ви има, БУДНИ ХОРА!

След множеството коментари, писма, обсъждания в тесен кръг и други събития, революционно ми вдъхновение се трансформира в по-трезвото виждане и с тъжна усмивка си припомням думите на поета-революционер "поспри сърце".
Не случайно в един от коментарите си споделих какъв следва да бъде протеста, т.е. ОРГАНИЗИРАН, ДЕМОКРАТИЧЕН, МИРЕН и КОНТРОЛИРАН (като последното е разяснено).
В коментар на предходния постинг анонимен 24 е посочил “главните виновници”, така необходими за да има широк обществен отзвук и значимост на протестни действия и следователно възможност за успеваемост – натискът трябва да бъде повсеместен, или цитирам:
“1. Студентска стачка
2. Национална стачка - ключови са транспортните работници
3. Участието на медиите в протеста.”

Аз бих поставила на 1-во място синдикатите, а след тях студентите. Но и 2-те групи не са изразили дори нагласа за протест. Разговарях със студенти - да, недоволни са, споделят, че не им харесва сегашното управление, но...
Малко мои размишления върху “но”-то...

1) Българските студенти на ‘90-те (като се започне с ранните митинги и тези от зимата на ’96-‘97г.) помнеха живота в условията на комунизъм и бяха непримирими в желанието си да НЕ допуснат завръщането на “онзи” режим. Те имаха своя устрем, енергия и виждаха проспериращо бъдеще.
Българските студенти в началото на нашето хилядолетие само са слушали за “живота тогава” и това, което достига до тях е много противоречиво като информация.Знаят за хляба, струващ 0,40 лв, а за липсата на елементарни стоки гледат с подозрение, защото е хубаво храната да е евтина, но не могат да си представят, че ще им се прияде например банан и не могат да си го купят, защото е вносна и луксозна стока и се продава за Нова година (Коледа не съществуваше, така както нямаше и Господ). Всички лакомства ги носеше Дядо Мраз, след като беше зъзнал на километрична опашка. Да не говорим за техника, коли, жилища и т.н.
Или с две думи – настоящите студенти нямат мотивацията на студентите, които митингуваха и допринесоха... не, не за състоянието на демокрация, защото моето разбиране е, че демокрация в България НЯМА. Имаше наченки на такава, но за кратко и епизодично. И както се изрази един блогър по повод годишнината от 10 ноември:
“Да ви е честита 19-годишнината от ПЕРЕСТРОЙКАТА!”

2) Синдикатите. Посредникът между работници и работодатели. Организаторът на стачни прояви.
Възможно ли е да има стачка, без участиято на синдикатите? Да, би могло, ако се появи силен неформален лидер.
Какво наблюдавахме последната година?
Вълната от недоволство беше подета от преподавателите миналата година. Дълги безрезултатни преговори.
Когато започна стачката на работниците в софийския “Градски транспрт”, напрежението дойде в повече. Усетиха се управляващите, че се надига голяма вълна, която започна да увлича отделни браншове и бързо “в брой” потушиха недоволството.
Тогава обаче МС имаше от къде да вземе пари, за да затвори устите (демек да нахрани) недоволните – орязаха бюджета на МО за следващата (2008) година.
Протестите на земеделските производители – измиха си ръцете с ЕС.
Ако има нови протести на работници от най-засегнатите в момента отрасли, които предстоят да бъдат съкратени – тежки производства, БДЖ, строителство – виновникът е Световната икономическа криза.
За всичко е помислено. За всеки въпрос има готов отговор, още преди въпросът да бъде зададен.

3) Медиите.
Да си отговорим на следните въпроси:
Отразяват ли медиите обективно събитията в България?
Колко и кои медии са независими /политически и икономически/?
До колко интернет играе ролята на алтернативни медии?
Ако на този последен въпрос отговорите утвърдително, то следва ли, че говоренето в интернет/блогуването или блогърството е част от формата на протест?

Защото един от главните упреци към блогърите е, че те само говорят, плямпат и т.н. и нищо не правят. Но именно тези, които упрекват, не осъзнават, че говоренето е форма на акт /действие/, и докато те само си мрънкат, има хора, които превръщат своето недоволство в нещо конструктивно, пък било то и само поредното писание.

За мен недоволството не е водещо, а желанието към положителна промяна; съзиданието е надделяло над разрушителния порив.
Своята гражданска активност изразявам с членството и работата в политическа партия и членството в дискусионен клуб.

Снощи в дискусионния клуб един от членовете предложи идея за форма на протест, която не се прие и не считам, че е подходящо да я споделям.

Идеята, която предлага copyfighter ми допада повече, но преди време имаше подобни анонси с недостатъчен ефект.
Дори и да го сложим на билборда пред МС, на мястото на атрактивното фенско “Сергей, обади ми се!”, слогънът “220 млн. причини...” звучи повече като реклама, отколкото като акт на недоволство.
И въпреки това аз ще го сложа като мото в началото на блога си. Поне това мога да направя.

В заключение ще споделя, че не очаквах толкова силна реакция на статията, която написах. Все още пощата ми е затрупана с писма.

Благодаря на всеки един от Вас, който беше провокиран да мисли, действа, споделя.
Благодаря, че Ви има, БУДНИ ХОРА!

Цвета Георгиева: Времето за революция дойде!

Времето за революция дойде!

Познавам се (със самочувствието на дипломиран психолог) и се определям като диалогичен, възпитан и търсещ различни подходи за справяне с проблемни ситуации човек. Но не би.

Желанието ми да ритна нечий задник е голямо. Всъщност не само един, а на цялата пасмина разбойници – крадливи и корумпирани управленци, като се започне с Главния клоун, министри, ръководители на агенции, (не)зависими държавни институции и прочие.

България загуби общо 520 млн. евро европейски средства, тъй като не успя да се справи с измамите и корупцията сред висшите служители, назначени от воденото от социалистите коалиционно правителство.

Възмутена съм! Потресена дори!
Не от поредната негативна (но справедлива) оценка на ЕС, а от наглостта и лицемерието на управляващите и от апатията и безучастието на българина.

Хай, ти, българино, събуди се от летаргията и се отърси от егоистичната си същност!

Световните медии се събудиха и подеха:

Financial Times: За пръв път Европейската комисия лишава от средства страна членка на съюза по този начин. Сега най-бедният член на ЕС губи 220 млн. евро от предприсъединителните фондове, а правителството ще трябва да използва бюджетни средства, за да покрие още 300 млн. евро, които бяха замразени от ЕС през юли заради предполагаеми измами. Миналия месец България бе определена от организацията "Трансперънси интернешънъл" като най-корумпираната държава в ЕС, по-корумпирана и от Румъния и според европейски представители слабата съдебна система на страната е поредната пречка за напредъка.

Times: Вчера България бе наказана за трайната си неспособност да реши проблема с корупцията, като бе лишена от 220 млн. евро от средствата на Брюксел. ЕС предприема за първи път такава стъпка срещу страна членка и решението на ЕК трябва да се разглежда като строго предупреждение към България да се пребори с гибелното влияние на мафията.

BBC: България е смятана за най-корумпираната от всички 27 страни членки на ЕС.
А у нас? Какво чета?

Министрите Орешарски и Гагаузов нямали вина за отнемането на акредитацията, такава носили директорите на съответната агенциите по ФАР към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Но това не е нищо. На страницата на МС откривам:
В коментар за решението на Европейската комисия да блокира 220 млн. евро помощ за страната ни Сергей Станишев заяви, че понякога Брюксел е несправедлив към България. Според него знаците, че страната ни не е третирана по същия начин като останалите, може да доведат до значителни политически рискове.

Сергей!
Да, точно ти.
Натовари си антуража на соц-трамвая и под строй пред... Ще ми се да кажа пред Главния прокурор, но понеже и той е в кюпа, а всеки в България по прeзумпция е виновен (не като в демократичните държави “Невинен до доказване на противното”), та... на работа на “ползу Роду” в раирани униформи. Вярно пътища и трябват на нашата страна. Като крадете финансирането им – ги отработете с пот на челата.

И тъй като наглостта на шутовете е безкрайна и само преди дни Главният смешник заяви, че е готов за следващ управленски мандат, е видно, че правителството оставка няма да подаде. Oстава една единствена възможност (прощавайте, но моята глава друга идея не ражда) – да шутирам шутовете в задните бутове.

И моят вътрешен бунт расте и реве “Оставка!” и “На съд!”

Времето за революция дойде!

Познавам се (със самочувствието на дипломиран психолог) и се определям като диалогичен, възпитан и търсещ различни подходи за справяне с проблемни ситуации човек. Но не би.

Желанието ми да ритна нечий задник е голямо. Всъщност не само един, а на цялата пасмина разбойници – крадливи и корумпирани управленци, като се започне с Главния клоун, министри, ръководители на агенции, (не)зависими държавни институции и прочие.

България загуби общо 520 млн. евро европейски средства, тъй като не успя да се справи с измамите и корупцията сред висшите служители, назначени от воденото от социалистите коалиционно правителство.

Възмутена съм! Потресена дори!
Не от поредната негативна (но справедлива) оценка на ЕС, а от наглостта и лицемерието на управляващите и от апатията и безучастието на българина.

Хай, ти, българино, събуди се от летаргията и се отърси от егоистичната си същност!

Световните медии се събудиха и подеха:

Financial Times: За пръв път Европейската комисия лишава от средства страна членка на съюза по този начин. Сега най-бедният член на ЕС губи 220 млн. евро от предприсъединителните фондове, а правителството ще трябва да използва бюджетни средства, за да покрие още 300 млн. евро, които бяха замразени от ЕС през юли заради предполагаеми измами. Миналия месец България бе определена от организацията "Трансперънси интернешънъл" като най-корумпираната държава в ЕС, по-корумпирана и от Румъния и според европейски представители слабата съдебна система на страната е поредната пречка за напредъка.

Times: Вчера България бе наказана за трайната си неспособност да реши проблема с корупцията, като бе лишена от 220 млн. евро от средствата на Брюксел. ЕС предприема за първи път такава стъпка срещу страна членка и решението на ЕК трябва да се разглежда като строго предупреждение към България да се пребори с гибелното влияние на мафията.

BBC: България е смятана за най-корумпираната от всички 27 страни членки на ЕС.
А у нас? Какво чета?

Министрите Орешарски и Гагаузов нямали вина за отнемането на акредитацията, такава носили директорите на съответната агенциите по ФАР към Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Но това не е нищо. На страницата на МС откривам:
В коментар за решението на Европейската комисия да блокира 220 млн. евро помощ за страната ни Сергей Станишев заяви, че понякога Брюксел е несправедлив към България. Според него знаците, че страната ни не е третирана по същия начин като останалите, може да доведат до значителни политически рискове.

Сергей!
Да, точно ти.
Натовари си антуража на соц-трамвая и под строй пред... Ще ми се да кажа пред Главния прокурор, но понеже и той е в кюпа, а всеки в България по прeзумпция е виновен (не като в демократичните държави “Невинен до доказване на противното”), та... на работа на “ползу Роду” в раирани униформи. Вярно пътища и трябват на нашата страна. Като крадете финансирането им – ги отработете с пот на челата.

И тъй като наглостта на шутовете е безкрайна и само преди дни Главният смешник заяви, че е готов за следващ управленски мандат, е видно, че правителството оставка няма да подаде. Oстава една единствена възможност (прощавайте, но моята глава друга идея не ражда) – да шутирам шутовете в задните бутове.

И моят вътрешен бунт расте и реве “Оставка!” и “На съд!”

Времето за революция дойде!

Всеки глас има значение

05.11.2008 17:56

4 Ноември, Америка избира своя 44-ти президент.
Какво ни показа тази дълга, пищна и шумна предизборна кампания? С какво лично мен ме впечатли?

Първото, за което се сещам, са веселите, усмихнати, пеещи и танцуващи хора, дошли на среща с кандидатите. В условията на криза американцита показаха за сетен път, че могат да се обединят, да отстояват мечтите си и да мислят позитивно.
Позитивизъм в кампанията - това е второто, което ме впечатли. Истински плурализъм, кампании, базирани на усмивката и добрия тон, кандидати с ясни и позитивни послания.
Но най-запомнящи се за мен ще останат репортажите от първите часове на изборите - опашките от хора в тъмната утрин, чинно чакащи да отворят изборните бюра и дадат своя вот.

Привържениците на всеки един от основните кандидати имаха една обща воля - воля за промяна - воля както на докера, така и на учения, на работника и на брокера, на домакинята и на магната.
И разбирането, че всеки един индивид е ценен за обществото, фокусът върху личността с неговите възможности и стремления, възпитанието в духа "важният си ти" показаха значението на отговорния избор. Това е причина и за най-високия процент избирателна активност на президентски избори в САЩ от 100 години насам, надминала 65%.
Осъзнаването на изначалието "Промяната - това си ти" и възможността за демократичен избор доведе рекорден брой американци пред изборните урни, осъзнали, че за да осъществят промяната, всеки глас има значение!

След малко повече от половин година у нас ще се проведат избори за 41-во Народно събрание на Република България. Но тоза избор няма да бъде просто акт на желание. Защото преди да осъществим своето конституционно право на глас, ние трябва да (си) отговорим на един фундаментален въпрос - искаме ли промяна?
Защото от нашия избор ще зависи запазването на сегашното статукво при ниска избирателна активност или волята за промяна, която може да се осъществи, ако всички ние истински вярваме и желаем.Осмислянето, че не механизмът на гласуване е определящ - пропорционален, мажоритарен или смесен, а самият акт на вот.
И не забравяй - важният си ти!

P.S. Тъй като от много време не съм творила в блога си и поради временното ми отсъствие от обичайната динамична среда, бих искала да поздравя своите приятели и съмишленици от дискусионния клуб, който създадохме с Людмил http://lyudmilstefanov.blog.bg/ и Румен.

P.S.2 Публикувам материала със закъснение поради невъзможност да го направя по-рано, така като е качен в другия ми блог.

05.11.2008 17:56

4 Ноември, Америка избира своя 44-ти президент.
Какво ни показа тази дълга, пищна и шумна предизборна кампания? С какво лично мен ме впечатли?

Първото, за което се сещам, са веселите, усмихнати, пеещи и танцуващи хора, дошли на среща с кандидатите. В условията на криза американцита показаха за сетен път, че могат да се обединят, да отстояват мечтите си и да мислят позитивно.
Позитивизъм в кампанията - това е второто, което ме впечатли. Истински плурализъм, кампании, базирани на усмивката и добрия тон, кандидати с ясни и позитивни послания.
Но най-запомнящи се за мен ще останат репортажите от първите часове на изборите - опашките от хора в тъмната утрин, чинно чакащи да отворят изборните бюра и дадат своя вот.

Привържениците на всеки един от основните кандидати имаха една обща воля - воля за промяна - воля както на докера, така и на учения, на работника и на брокера, на домакинята и на магната.
И разбирането, че всеки един индивид е ценен за обществото, фокусът върху личността с неговите възможности и стремления, възпитанието в духа "важният си ти" показаха значението на отговорния избор. Това е причина и за най-високия процент избирателна активност на президентски избори в САЩ от 100 години насам, надминала 65%.
Осъзнаването на изначалието "Промяната - това си ти" и възможността за демократичен избор доведе рекорден брой американци пред изборните урни, осъзнали, че за да осъществят промяната, всеки глас има значение!

След малко повече от половин година у нас ще се проведат избори за 41-во Народно събрание на Република България. Но тоза избор няма да бъде просто акт на желание. Защото преди да осъществим своето конституционно право на глас, ние трябва да (си) отговорим на един фундаментален въпрос - искаме ли промяна?
Защото от нашия избор ще зависи запазването на сегашното статукво при ниска избирателна активност или волята за промяна, която може да се осъществи, ако всички ние истински вярваме и желаем.Осмислянето, че не механизмът на гласуване е определящ - пропорционален, мажоритарен или смесен, а самият акт на вот.
И не забравяй - важният си ти!

P.S. Тъй като от много време не съм творила в блога си и поради временното ми отсъствие от обичайната динамична среда, бих искала да поздравя своите приятели и съмишленици от дискусионния клуб, който създадохме с Людмил http://lyudmilstefanov.blog.bg/ и Румен.

P.S.2 Публикувам материала със закъснение поради невъзможност да го направя по-рано, така като е качен в другия ми блог.

За каква демокрация говорите, г-н министър-председател?

Направило ли ви е впечатление как се отразява в българските медии поредното задгранично посещение на високопоставен държавен служител, било то президент на Републиката ни, министър-председател или министър?
Преекспонира се тържествеността, усмивките, позите, няколко думи колко много са делата на правителството в посока разцвет на България и запазване традиционно добрите отношения със страната-домакин. Все едно слушам/гледам стари ленти от новините преди 20 години – такива, каквито ги помня от детството. Само където цветовете са някак си по ярки и костюмите по-модерни. Нова визия – старо съдържание...

Но в чуждите медии работят професионално и отразяват далеч по-обективно (не че и там няма медийна манипулация, но е “осветено” кой за кого и какво лобира). Така можем да научим и онези факти и събития от посещенията, които са неудобни за съобщаване от българските журналисти, все по-явно обслужващи политически и икономически интереси. А интересът българският гласоподавател да вижда само “светлата” страна на медийния образ на българския държавник и да не му бъде предоставена възможност да прозре реалния такъв е явно взаимен както за управляващите политици, така и за обслужващите ги медии с цел запазване на статуквото.
Така преди време при посещението на премиера Станишев в Брюксел разбрахме за хленча и молбите на колене (позата партер неизменно е най-дълго употребяваната от политическия ни елит) очакваният тогава негативен доклад да не бъде остър и осъдителен за българската държава.

Тези дни американският The Harvard Crimson публикува статия, отразяваща лекцията, изнесена от министър-председателя на България Сергей Станишев в университета Харвард на тема “Bulgaria as a Stabilizing Factor in Southeast Europe and the Black Sea Region” (“България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа и Черноморския регион”) и настроенията на присъстващите в залата слушатели. За лекции с гръмки и същевременно лишени от конкретика заглавия слушам от малка – от времето на тоталитарното управление, което все ми се вярваше, че е безвъзвратно отнимало, но със събитията от последните години и задълбочаващата се повсеместна криза – икономическа, политическа, нравствена и каквато още се сетите, проглеждам за кумуфлажа, в който е обвита крехката идея за демокрация в скъпата за сърцето ми Родина.
Това, което ни съобщава The Harvard Crimsoн уви, не е блестящото съдържание на изложението на българския министър-председател, а реакцията на младите хора, дошли с плакат гласящ “Meet PM of the most corrupt EU country” (“Срещнете се с премиера на най-корумпираната страна в ЕС”).
The Harvard Crimsone е посочил и друг интересен аргумент - неправителствената организация Transparency International в своето изследване на корупцията в държавата е поставила България на 72-ро място в класацията си или тя заема последно място сред всички държави в ЕС.
В своята лекция министър-председателят със задоволство е наблегнал не само на ролята на България за стабилността и положителната промяна в нашия регион, но е акцентирал върху новата европейска енергийна политика. А тази “нова европейска енергийна политика” е обуслована от интересите на Русия, или казано в прав текст – Станишев е промотирал политиката на “големия любящ брат” пред другия “голям” приятел/брат/враг?
Или не стига, че сме се огъзили във всички посоки, но и безобразно сме се разкрачили.

И точно на място е прозвучал въпросът на присъстващите на лекцията студенти: “If there is no free speech, are you to be trusted that Bulgaria is a democracy?” (“След като няма свобода на словото, как да Ви повярваме, че България е демократична?”).
Свободата на словото, което е като бич за сегашните управленци и манна за онези, които искат да видят грозната реалност. Защото тя не е просто грозна, тя е ужасяваща!

Скандалът с ДАНС доведе не просто до разкрития за произвола в Държавата и погасяването на човешките права на индивида. Вече открито се заговори за “къртица” в парламента. Или казано с прости думи най-вероятно в нашия законателен и върховен орган има лице/лица, заклели се да спазват Конституцията на Република България, които шпионират в полза на Русия.
Ще се заговори ли обаче за заговорът и интересите на две държави-фактори за България – Русия и Турция? Защото тези две държави имат интерес България да не търпи положително развитие и дори още по-страшно - се дърпа назад.
Знаете ли, че в Турция дават открито България като лош пример за последствията от присъединяването в Европейския съюз?
Знаете ли, че вече близо от 20 години Украйна се опитва да се освободи от вълчия капан на Русия и единствения изход на този етап е членството и в НАТО, което Русия всячески се опитва да осуети?
Да не говорим за икономическите и гео-политическите интереси на Русия, които се разпростират на два континента!
От информацията, която ме залива е видно, че България макар член на Европейския съюз и НАТО продължава да обслужва външни за общностите ни интереси.

Младите хора зад граница ясно са изразили позицията си и са изказали мнение, че България не предлага добри условия за живот и развитие на гражданите си. Аз като млад, демократично определящ се индивид, с познания и професионална реализация, живеещ и работещ в България заявявам, че държавата ми е поставена в абсурдна ситуация от управляващата социално-либерална и анти-демократична коалиция и искам адекватна промяна!
Искам смяна на модела на управление, работеща Държава на всички нива, създадане на условия за инвестиции, развитие, добра перспектива за бизнеса и гражданите, Държава, която да гарантира и отстоява исконните демократични ценности!Искам да живея нормално!

Направило ли ви е впечатление как се отразява в българските медии поредното задгранично посещение на високопоставен държавен служител, било то президент на Републиката ни, министър-председател или министър?
Преекспонира се тържествеността, усмивките, позите, няколко думи колко много са делата на правителството в посока разцвет на България и запазване традиционно добрите отношения със страната-домакин. Все едно слушам/гледам стари ленти от новините преди 20 години – такива, каквито ги помня от детството. Само където цветовете са някак си по ярки и костюмите по-модерни. Нова визия – старо съдържание...

Но в чуждите медии работят професионално и отразяват далеч по-обективно (не че и там няма медийна манипулация, но е “осветено” кой за кого и какво лобира). Така можем да научим и онези факти и събития от посещенията, които са неудобни за съобщаване от българските журналисти, все по-явно обслужващи политически и икономически интереси. А интересът българският гласоподавател да вижда само “светлата” страна на медийния образ на българския държавник и да не му бъде предоставена възможност да прозре реалния такъв е явно взаимен както за управляващите политици, така и за обслужващите ги медии с цел запазване на статуквото.
Така преди време при посещението на премиера Станишев в Брюксел разбрахме за хленча и молбите на колене (позата партер неизменно е най-дълго употребяваната от политическия ни елит) очакваният тогава негативен доклад да не бъде остър и осъдителен за българската държава.

Тези дни американският The Harvard Crimson публикува статия, отразяваща лекцията, изнесена от министър-председателя на България Сергей Станишев в университета Харвард на тема “Bulgaria as a Stabilizing Factor in Southeast Europe and the Black Sea Region” (“България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа и Черноморския регион”) и настроенията на присъстващите в залата слушатели. За лекции с гръмки и същевременно лишени от конкретика заглавия слушам от малка – от времето на тоталитарното управление, което все ми се вярваше, че е безвъзвратно отнимало, но със събитията от последните години и задълбочаващата се повсеместна криза – икономическа, политическа, нравствена и каквато още се сетите, проглеждам за кумуфлажа, в който е обвита крехката идея за демокрация в скъпата за сърцето ми Родина.
Това, което ни съобщава The Harvard Crimsoн уви, не е блестящото съдържание на изложението на българския министър-председател, а реакцията на младите хора, дошли с плакат гласящ “Meet PM of the most corrupt EU country” (“Срещнете се с премиера на най-корумпираната страна в ЕС”).
The Harvard Crimsone е посочил и друг интересен аргумент - неправителствената организация Transparency International в своето изследване на корупцията в държавата е поставила България на 72-ро място в класацията си или тя заема последно място сред всички държави в ЕС.
В своята лекция министър-председателят със задоволство е наблегнал не само на ролята на България за стабилността и положителната промяна в нашия регион, но е акцентирал върху новата европейска енергийна политика. А тази “нова европейска енергийна политика” е обуслована от интересите на Русия, или казано в прав текст – Станишев е промотирал политиката на “големия любящ брат” пред другия “голям” приятел/брат/враг?
Или не стига, че сме се огъзили във всички посоки, но и безобразно сме се разкрачили.

И точно на място е прозвучал въпросът на присъстващите на лекцията студенти: “If there is no free speech, are you to be trusted that Bulgaria is a democracy?” (“След като няма свобода на словото, как да Ви повярваме, че България е демократична?”).
Свободата на словото, което е като бич за сегашните управленци и манна за онези, които искат да видят грозната реалност. Защото тя не е просто грозна, тя е ужасяваща!

Скандалът с ДАНС доведе не просто до разкрития за произвола в Държавата и погасяването на човешките права на индивида. Вече открито се заговори за “къртица” в парламента. Или казано с прости думи най-вероятно в нашия законателен и върховен орган има лице/лица, заклели се да спазват Конституцията на Република България, които шпионират в полза на Русия.
Ще се заговори ли обаче за заговорът и интересите на две държави-фактори за България – Русия и Турция? Защото тези две държави имат интерес България да не търпи положително развитие и дори още по-страшно - се дърпа назад.
Знаете ли, че в Турция дават открито България като лош пример за последствията от присъединяването в Европейския съюз?
Знаете ли, че вече близо от 20 години Украйна се опитва да се освободи от вълчия капан на Русия и единствения изход на този етап е членството и в НАТО, което Русия всячески се опитва да осуети?
Да не говорим за икономическите и гео-политическите интереси на Русия, които се разпростират на два континента!
От информацията, която ме залива е видно, че България макар член на Европейския съюз и НАТО продължава да обслужва външни за общностите ни интереси.

Младите хора зад граница ясно са изразили позицията си и са изказали мнение, че България не предлага добри условия за живот и развитие на гражданите си. Аз като млад, демократично определящ се индивид, с познания и професионална реализация, живеещ и работещ в България заявявам, че държавата ми е поставена в абсурдна ситуация от управляващата социално-либерална и анти-демократична коалиция и искам адекватна промяна!
Искам смяна на модела на управление, работеща Държава на всички нива, създадане на условия за инвестиции, развитие, добра перспектива за бизнеса и гражданите, Държава, която да гарантира и отстоява исконните демократични ценности!Искам да живея нормално!

Възмутих се!

Възмутих се! От какво ли?
От това, че предизборното източване на държавния бюджет започна. От това, че с Mоите-Вашите-Нашите пари управляващите не спират да градят не друго, а главозамайващ PR.

Не ме възмутиха така социалните небивалици и циркови номера /то не бяха еднократни помощи или почивки за “превилегировани” пенсионери/, коментирани през изминалата седмица, колкото обнародваното в брой 78 от 05.09.2008 г. на Държавен вестник Постановление No 209 на Министерски съвет за приемане на Национална програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България.


На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченика” в старопрестолния град Велико Търново с манифест на Княз Фердинанд е провъзгласена Независимостта на България.
“Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването и” – това е част от прочетения от приелия титлата Цар Фердинанд манифест.


100 години по-късно с детска усмивка и блеснал поглед министър-председателят на България оглася медиите със своето милеене за развитието на българската култура и икономика. И за докаже на невярващия на празни приказки поизгладнял народ, че светло бъдеще /демек хляб/ ще има, развърза препълнената държавна хазна, за да осигури… не не ХЛЯБА, а ЗРЕЛИЩЕТО.


За отбелязването на 100-годишнината от независимостта на България правителството нареди на министъра на финансите да осигури ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА в размер на 7 500 420 лв.
Средствата да се осигурят от иконимии на разходи и субсидии/трансфери и/или преизпълнение на приходите по републиканския бюджет за 2008 г.


От посочените данни става ясно, че общата сума отпусната от държавния бюджет за честване на празника е 8 650 530 лв., т.е. предварителният бюджет за честване на събитието е бил малко повече от 1 150 000 лв.
Как така дни преди годишнината сумата за честване на празникиа нараства 8 пъти?

Или трябва ли за собствения си PR правителството да разпредели 7,5 млн. лв. от бюджетния излишък?
Ето и най-фрапиращите разходи:
100 000 лв - за производство на тв клип, радио клип, интернет банери и др.;
100 000 лв - за производство на рекламни банери и материали за брандиране на основните събития от кампания;
1 928 000 лв. - за медийно партньорство с широк кръг медии;
2 000 000 лв. - за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта и чрез водещите световни медии;
527 900 лв. - за производството на рекламни материали - тениски, шапки, знамена и брошури;
300 000 лв. - за организиране и провеждане на специални събития извън предварително планираните;
170 000 лв. - за организиране на концерт на български фолклорни състави в Брюксел;
150 000 лв. - за дискусия на открито на тема "Съвременният прочит на независимостта", в която ще участват президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, историци и общественици;
1 000 000 лв. - за организиране на празнична програма - голям популярен? концер и фойерверки в София.
Или общо администрацията на Министерски съвет ще изразходи сумата от 6 305 900 лв.


За организиране на събития по повод 100-годишнината от Независимостта на България средства получават и следните министерства и институции:
529 000 лв. - Министерство на културата;
808 000 лв. - Министерство на отбраната;
636 630 лв. - Външно министерство;
217 000 лв. - Министерство на образованието и науката;
142 000 лв. - Народното събрание;
12 000 лв. - Националното сдружение на общините.
Изнесени са данни за разпределяне на средствата по общини, като общата сума за общините е 1 032 940 лв., включваща 550 000 лв. - за домакинът на събитията Община Велико Търново и общо 240 000 лв. за областните градове.


Какво прави впечатление от внимателно преглеждане на данните:
1) 2 183 050 лв. ще бъдат разходени през 2009 г.
Така например 400 000 лв. отредени за МО всъщност са за военния парад на 6 май 2009 г, а 200 000 лв за МВнР са за международно събитие през месец април 2009 г.
Възниква въпросът каква е връзката между честванията на два от официалните ни празника и защо именно в това постановление се предвиждат средства за събития, които предстоят след повече от 6 месеца?
2) За много от проявите в чужбина - концерти, изложби, премиери, дискусии и т.н. е осигурено външно финансиране. Повечето общини също финансират честването със собствени средства. Но сумата, която ще се изразходи именно за честване на празника, както в ресора на отделните министерства и общини е в пъти по-малка от сумата, определена за лустрото на Министерски съвет.
3) Кой ще упражни контрол за изразходените средства? Искам да видя що за голям популярен концерт за 1 000 000 лв. ще спретнат DJ Sergei & Co.


Преди дни по повод критиката на опозицията относно социалните популистки способи на управляващите, председателят на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов реагира, че опозицията е по-близка до шоуто, но не и до сериозната политика.А политиката на управляващата тройна коалиция види се е сериозна и отговорна - ще нахранят гладния, ще отпуснат енергийна помощ на зъзнещия, ще осигурят почивка на пенсионера… И това ако не е цирк? Не знам каква още глупост ще измислят за онези над 2 млн. гласоподаватели, които са податливи на социално въздействие и манипулация.
В началото на отминалата седмица се започна подкупването на онази разнородна по своята същност социална група, която с нищо не допринася за обогатяване на фиска, с парите на онези, които внасят данъци и пълнят хазната.
Тогава се питах: нас - данъкоплатците, с какво ще се пробват да ни залъжат умниците?
Един от блесналите отговори - с манипулативен патриотизъм и с културни масовки. Какво друго да измислят комунистическите кратуни?


Като няма ХЛЯБ, то поне да има ЗРЕЛИЩА ЗА НАРОДА

Възмутих се! От какво ли?
От това, че предизборното източване на държавния бюджет започна. От това, че с Mоите-Вашите-Нашите пари управляващите не спират да градят не друго, а главозамайващ PR.

Не ме възмутиха така социалните небивалици и циркови номера /то не бяха еднократни помощи или почивки за “превилегировани” пенсионери/, коментирани през изминалата седмица, колкото обнародваното в брой 78 от 05.09.2008 г. на Държавен вестник Постановление No 209 на Министерски съвет за приемане на Национална програма за отбелязване на 100-годишнината от независимостта на България.


На 22 септември 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченика” в старопрестолния град Велико Търново с манифест на Княз Фердинанд е провъзгласена Независимостта на България.
“Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването и” – това е част от прочетения от приелия титлата Цар Фердинанд манифест.


100 години по-късно с детска усмивка и блеснал поглед министър-председателят на България оглася медиите със своето милеене за развитието на българската култура и икономика. И за докаже на невярващия на празни приказки поизгладнял народ, че светло бъдеще /демек хляб/ ще има, развърза препълнената държавна хазна, за да осигури… не не ХЛЯБА, а ЗРЕЛИЩЕТО.


За отбелязването на 100-годишнината от независимостта на България правителството нареди на министъра на финансите да осигури ДОПЪЛНИТЕЛНИ СРЕДСТВА в размер на 7 500 420 лв.
Средствата да се осигурят от иконимии на разходи и субсидии/трансфери и/или преизпълнение на приходите по републиканския бюджет за 2008 г.


От посочените данни става ясно, че общата сума отпусната от държавния бюджет за честване на празника е 8 650 530 лв., т.е. предварителният бюджет за честване на събитието е бил малко повече от 1 150 000 лв.
Как така дни преди годишнината сумата за честване на празникиа нараства 8 пъти?

Или трябва ли за собствения си PR правителството да разпредели 7,5 млн. лв. от бюджетния излишък?
Ето и най-фрапиращите разходи:
100 000 лв - за производство на тв клип, радио клип, интернет банери и др.;
100 000 лв - за производство на рекламни банери и материали за брандиране на основните събития от кампания;
1 928 000 лв. - за медийно партньорство с широк кръг медии;
2 000 000 лв. - за популяризиране на България и честване на 100-годишнината от независимостта и чрез водещите световни медии;
527 900 лв. - за производството на рекламни материали - тениски, шапки, знамена и брошури;
300 000 лв. - за организиране и провеждане на специални събития извън предварително планираните;
170 000 лв. - за организиране на концерт на български фолклорни състави в Брюксел;
150 000 лв. - за дискусия на открито на тема "Съвременният прочит на независимостта", в която ще участват президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, историци и общественици;
1 000 000 лв. - за организиране на празнична програма - голям популярен? концер и фойерверки в София.
Или общо администрацията на Министерски съвет ще изразходи сумата от 6 305 900 лв.


За организиране на събития по повод 100-годишнината от Независимостта на България средства получават и следните министерства и институции:
529 000 лв. - Министерство на културата;
808 000 лв. - Министерство на отбраната;
636 630 лв. - Външно министерство;
217 000 лв. - Министерство на образованието и науката;
142 000 лв. - Народното събрание;
12 000 лв. - Националното сдружение на общините.
Изнесени са данни за разпределяне на средствата по общини, като общата сума за общините е 1 032 940 лв., включваща 550 000 лв. - за домакинът на събитията Община Велико Търново и общо 240 000 лв. за областните градове.


Какво прави впечатление от внимателно преглеждане на данните:
1) 2 183 050 лв. ще бъдат разходени през 2009 г.
Така например 400 000 лв. отредени за МО всъщност са за военния парад на 6 май 2009 г, а 200 000 лв за МВнР са за международно събитие през месец април 2009 г.
Възниква въпросът каква е връзката между честванията на два от официалните ни празника и защо именно в това постановление се предвиждат средства за събития, които предстоят след повече от 6 месеца?
2) За много от проявите в чужбина - концерти, изложби, премиери, дискусии и т.н. е осигурено външно финансиране. Повечето общини също финансират честването със собствени средства. Но сумата, която ще се изразходи именно за честване на празника, както в ресора на отделните министерства и общини е в пъти по-малка от сумата, определена за лустрото на Министерски съвет.
3) Кой ще упражни контрол за изразходените средства? Искам да видя що за голям популярен концерт за 1 000 000 лв. ще спретнат DJ Sergei & Co.


Преди дни по повод критиката на опозицията относно социалните популистки способи на управляващите, председателят на ПГ на Коалиция за България Ангел Найденов реагира, че опозицията е по-близка до шоуто, но не и до сериозната политика.А политиката на управляващата тройна коалиция види се е сериозна и отговорна - ще нахранят гладния, ще отпуснат енергийна помощ на зъзнещия, ще осигурят почивка на пенсионера… И това ако не е цирк? Не знам каква още глупост ще измислят за онези над 2 млн. гласоподаватели, които са податливи на социално въздействие и манипулация.
В началото на отминалата седмица се започна подкупването на онази разнородна по своята същност социална група, която с нищо не допринася за обогатяване на фиска, с парите на онези, които внасят данъци и пълнят хазната.
Тогава се питах: нас - данъкоплатците, с какво ще се пробват да ни залъжат умниците?
Един от блесналите отговори - с манипулативен патриотизъм и с културни масовки. Какво друго да измислят комунистическите кратуни?


Като няма ХЛЯБ, то поне да има ЗРЕЛИЩА ЗА НАРОДА

Казахте ли “ВЪН!” на гьонсуратите?

В деня на Съединението опозицията в лицето на трите партии членки на Европейската народна партия - СДС, ДСБ и ГЕРБ направи крачка на Обединение и стартира своята Национална кампания “Аз съм европеец” http://www.azsumevropeec.eu/


Протестната подписка представлява Заповед за уволнение на правителството на тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС на основание:
1. Корупцията по всички етажи на властта;
2. Некомпетентността в управлението на държавата;
3. Провала на членството на България в Европейския съюз.
4. Други причини: дадена е възможност всеки удостоверяващ с името си да излее несъгласието си.
Моето 4. беше: Незачитане на демократичните принципи и ценности и налагане на анти-демократичен, анти-хуманен и анти-общностен /EС, НАТО/ модел на управление.
Може и още - малко ли мизерии направи това продажно анти-българско правителство?
Но на мен ми стига и само една от посочените точки, за да кажа своето “ВЪН!”


Подписах го в късните часове на нощта след честването на годишнината от Съединението, празника на моя роден Пловдив и празника на дедите ми от Голямо Конаре /дн. Съединение/ и заспах удовлетворена!


А Вие казахте ли своето “ВЪН!”?


За тези, които искат да го направят или информативно да се запознаят с кампанията:
http://www.azsumevropeec.eu/

В деня на Съединението опозицията в лицето на трите партии членки на Европейската народна партия - СДС, ДСБ и ГЕРБ направи крачка на Обединение и стартира своята Национална кампания “Аз съм европеец” http://www.azsumevropeec.eu/


Протестната подписка представлява Заповед за уволнение на правителството на тройната коалиция БСП, НДСВ и ДПС на основание:
1. Корупцията по всички етажи на властта;
2. Некомпетентността в управлението на държавата;
3. Провала на членството на България в Европейския съюз.
4. Други причини: дадена е възможност всеки удостоверяващ с името си да излее несъгласието си.
Моето 4. беше: Незачитане на демократичните принципи и ценности и налагане на анти-демократичен, анти-хуманен и анти-общностен /EС, НАТО/ модел на управление.
Може и още - малко ли мизерии направи това продажно анти-българско правителство?
Но на мен ми стига и само една от посочените точки, за да кажа своето “ВЪН!”


Подписах го в късните часове на нощта след честването на годишнината от Съединението, празника на моя роден Пловдив и празника на дедите ми от Голямо Конаре /дн. Съединение/ и заспах удовлетворена!


А Вие казахте ли своето “ВЪН!”?


За тези, които искат да го направят или информативно да се запознаят с кампанията:
http://www.azsumevropeec.eu/