Снимките са направени на 02.12.2008 г. между 12:10 и 12:15 часа на две близки една до друга улици в централната част на гр. София, само на няколко метра от Дирекция “Транспорт” на Столична община и попадат в обособената “Синя зона”. Местата са т.нар. преференциални места за паркиране на лица с увреждания. Броят на тези места статистически расте с всяка прибавена към "Синя зона" уличка, но от личен опит мога да Ви уверя, че голяма част от тях са неизползваеми най-често поради документираните причини, поради струпани счупени клони или строителни материали от съседен строеж.
Обикновено подминавам тези барикадирани места, където би трябвало да имам възможността да паркирам (аз самата съм лице, имаща това право) и търся друго място – платено в “синя зона” или в нарушение (признавам си) с риск да ме вдигнат (което се е случвало неведнъж, макар автомобилът да е маркиран по съответния начин).
До днес.
Днес се заинатих и тъй като не бях сама, а с моя приятелка, паркирах чинно отстрани и двете с нея – крехки създания, избутахме тежките кофи, които са заснети на по-горната снимка под очудените погледи на минувачите.
А ако бях сама? А ако с бях с патерици? А ако бях в инвалидна количка?
Дами и господа от Столична община,
имащи отношение към въпросите и проблемите с паркирането в гр. София,
свършете си работата, ОСИГУРЕТЕ ДОСТЪП НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ ДО ОБОСОБЕНИТЕ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО ПАРКИРАНЕ МЕСТА и не карайте хората да се чувстват като настанения пред Вашия бездушен поглед боклук!
P.S. По стечение на обстоятелствата написах този материал в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, за когото ми напомни г-жа социалния министър с нейното трогателно поздравление по Националната телевизия.
Уверявам Ви, съвпадението е абсолютно случайно, просто днес (02.12) ми писна да подминавам проблема, с който се сблъсквам почти всеки ден.
От дълго време се каня да снимам и покажа ето тази софийска действителност:
Снимките са направени на 02.12.2008 г. между 12:10 и 12:15 часа на две близки една до друга улици в централната част на гр. София, само на няколко метра от Дирекция “Транспорт” на Столична община и попадат в обособената “Синя зона”. Местата са т.нар. преференциални места за паркиране на лица с увреждания. Броят на тези места статистически расте с всяка прибавена към "Синя зона" уличка, но от личен опит мога да Ви уверя, че голяма част от тях са неизползваеми най-често поради документираните причини, поради струпани счупени клони или строителни материали от съседен строеж.
Обикновено подминавам тези барикадирани места, където би трябвало да имам възможността да паркирам (аз самата съм лице, имаща това право) и търся друго място – платено в “синя зона” или в нарушение (признавам си) с риск да ме вдигнат (което се е случвало неведнъж, макар автомобилът да е маркиран по съответния начин).
До днес.
Днес се заинатих и тъй като не бях сама, а с моя приятелка, паркирах чинно отстрани и двете с нея – крехки създания, избутахме тежките кофи, които са заснети на по-горната снимка под очудените погледи на минувачите.
А ако бях сама? А ако с бях с патерици? А ако бях в инвалидна количка?
Дами и господа от Столична община,
имащи отношение към въпросите и проблемите с паркирането в гр. София,
свършете си работата, ОСИГУРЕТЕ ДОСТЪП НА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ ДО ОБОСОБЕНИТЕ ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО ПАРКИРАНЕ МЕСТА и не карайте хората да се чувстват като настанения пред Вашия бездушен поглед боклук!
P.S. По стечение на обстоятелствата написах този материал в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, за когото ми напомни г-жа социалния министър с нейното трогателно поздравление по Националната телевизия.
Уверявам Ви, съвпадението е абсолютно случайно, просто днес (02.12) ми писна да подминавам проблема, с който се сблъсквам почти всеки ден.
