четвъртък, януари 08, 2009

На дъното. До кога ще живеем в тъмнина*?

Полунощ е. Пътувам в центъра на столицата след като втори ден чета, слушам, обсъждам и размишлявам над поредната за България криза. Газовата.
Писала съм за кои ли не кризи, създадени от управляващото в момента правителство на абсурда – икономически, политически, корупционни, морални, антиобщностни...

Сега ни връхлетя криза с ново име - газова. Но не и с нова същност.
Защото в основата и е същия виновник. Не, виновникът за проявата на газовата криза в България не е външен, както се опитаха да ни внушат първоначално от правилеството, не е нито Русия, още повече пък Украйна.

Оказа се, че хората вече се пробудиха, поотвориха очи или пък свалиха розово-сивите очила - розови, за онези избиратели, които направиха възможно това управление и сиви за всички онези апатични българи.

Прогледнахме за истината. Грозната.
Че сме на дъното. Че сме зарити там от множество геополитически и икономически интереси.
Че сме управлявани от безпринципно и двулично правителство, едновременно искащо да ползва благата на демократичното общество, но не може да скъса с крепостничеството на матушка Русия.
Че същите тези представители на властта, които трябва да защитават интересите на България и българския народ, обслужват отбран елитарен кръг.
Че Властта се е срастнала с Капитала и е формирала Олигархия.

И вълната от недоволство се надига.
Започна с форумния глас.
Подеха я студентите, след фатален за един млад живот инцидент.
Говорим и се готвим за предстоящия протест на 14.01.2009 г.
Но остава за мен загадка защо КТ “Подкрепа” свиква протест на 08.01.2009 г. пред посолството на Украйна – държава, опитваща се да се откъсне от деспотството на Русия.

Полунощ е.
Пътя ми минава по жълтите павета. Пътя на властта.
Оглеждам се.
Свети!
Сградите на Министерски съвет и Президенството са обляни в светлина.

Къде е призива за намаляване на консумацията на електрическа енергия?

Продължавам към площада и... сградата на БНБ също е лъснала, а отсреща фасадата на Париба банк е огряна от украсата на безбройните малки лампички.

Питам се грешно ли съм прочела и чула, че драстично се намалява осветлението на софийските улици, паркове и административни сгради? Кметът предходната вечер свика кризисен щаб и в знак на солидарност загаси не само осветлението на собствената си новогодишна украса, но и на фасадата на Общината, че и на цялата ул. “Московска”!

Продължавам да наблюдавам сградите по пътя си.
Преминавам покрай бившия дворец – тъмен е. Поглеждам на дясно – виждат се сградите на Министерство на отбраната и Народния театър – тъмни са.
По-надолу обичайно сияещата и красива Руска църква е осветена от една единствена лампа. Сградата на Военния клуб също е притихнала.
Кубетата на храма "Александър Невски" се очертават в тъмното. Народното събрание също е замлъкнало*, само надписа “Съединението прави силата” е озарен.

Съединението прави силата. Обединили сме се. В тъмнината. Там, на дъното.
И отново свети само за Избраните.
До кога ще живеем в тъмнина*?

* да се разбира както в пряк, но най-вече в преносен смисъл

Полунощ е. Пътувам в центъра на столицата след като втори ден чета, слушам, обсъждам и размишлявам над поредната за България криза. Газовата.
Писала съм за кои ли не кризи, създадени от управляващото в момента правителство на абсурда – икономически, политически, корупционни, морални, антиобщностни...

Сега ни връхлетя криза с ново име - газова. Но не и с нова същност.
Защото в основата и е същия виновник. Не, виновникът за проявата на газовата криза в България не е външен, както се опитаха да ни внушат първоначално от правилеството, не е нито Русия, още повече пък Украйна.

Оказа се, че хората вече се пробудиха, поотвориха очи или пък свалиха розово-сивите очила - розови, за онези избиратели, които направиха възможно това управление и сиви за всички онези апатични българи.

Прогледнахме за истината. Грозната.
Че сме на дъното. Че сме зарити там от множество геополитически и икономически интереси.
Че сме управлявани от безпринципно и двулично правителство, едновременно искащо да ползва благата на демократичното общество, но не може да скъса с крепостничеството на матушка Русия.
Че същите тези представители на властта, които трябва да защитават интересите на България и българския народ, обслужват отбран елитарен кръг.
Че Властта се е срастнала с Капитала и е формирала Олигархия.

И вълната от недоволство се надига.
Започна с форумния глас.
Подеха я студентите, след фатален за един млад живот инцидент.
Говорим и се готвим за предстоящия протест на 14.01.2009 г.
Но остава за мен загадка защо КТ “Подкрепа” свиква протест на 08.01.2009 г. пред посолството на Украйна – държава, опитваща се да се откъсне от деспотството на Русия.

Полунощ е.
Пътя ми минава по жълтите павета. Пътя на властта.
Оглеждам се.
Свети!
Сградите на Министерски съвет и Президенството са обляни в светлина.

Къде е призива за намаляване на консумацията на електрическа енергия?

Продължавам към площада и... сградата на БНБ също е лъснала, а отсреща фасадата на Париба банк е огряна от украсата на безбройните малки лампички.

Питам се грешно ли съм прочела и чула, че драстично се намалява осветлението на софийските улици, паркове и административни сгради? Кметът предходната вечер свика кризисен щаб и в знак на солидарност загаси не само осветлението на собствената си новогодишна украса, но и на фасадата на Общината, че и на цялата ул. “Московска”!

Продължавам да наблюдавам сградите по пътя си.
Преминавам покрай бившия дворец – тъмен е. Поглеждам на дясно – виждат се сградите на Министерство на отбраната и Народния театър – тъмни са.
По-надолу обичайно сияещата и красива Руска църква е осветена от една единствена лампа. Сградата на Военния клуб също е притихнала.
Кубетата на храма "Александър Невски" се очертават в тъмното. Народното събрание също е замлъкнало*, само надписа “Съединението прави силата” е озарен.

Съединението прави силата. Обединили сме се. В тъмнината. Там, на дъното.
И отново свети само за Избраните.
До кога ще живеем в тъмнина*?

* да се разбира както в пряк, но най-вече в преносен смисъл

Няма коментари:

Публикуване на коментар